ДПС: Ние помним. Никога повече!
Ние помним. Никога повече! Това разгласи Движение за права и свободи в декларация във връзка 27 януари – Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста, прочетена в Народното събрание от зам.-председателя на Движението Станислав Анастасов.
Днес повече от всеки различен ден в календара би трябвало да бъдем малко по-смирени, с цел да си спомним за имената и лицата на тези повече от 6 милиона мъже, дами и деца, чийто живот принудително и срещу всички Божии закони е убит, единствено заради една причина – тъй като са били родени евреи, съобщи Анастасов. И прикани: „ Винаги заемайте страна, постоянно! Неутралитетът и безразличието са в интерес на насилника, в никакъв случай на жертвата. Мълчанието предизвиква мъчителите, в никакъв случай измъчваните. ”.
Ето цялата декларация на ПГ на Движение за права и свободи, прочетена от зам.-председателя на Движението Станислав Анастасов:
27 януари е дата, която заема изключително място в календара ни. На тази дата през 1945-а към 9 часа сутринта съюзническите войски влизат в концентрационния лагер Аушфиц, един от доста добре познатите ни през днешния ден лагери на гибелта. Когато съдружниците влизат в лагера, те намират там 7000 дами, мъже и деца, които са единствено на една крачка от гибелта.
Между 1941-а и 1945-а година други 6 милиона евреи и над 800 000 роми, славяни и немци в неравностойно положение и с друга полова ориентировка, неуместни политици и членове на съпротивата нямат този шанс и биват обществено обозначени и дамгосани, преследвани и най-после принудително превозени и убити от една стройно проведена машина за гибел, която статистически документира всеки принудително лишен живот без капка състрадание или благосклонност.
Говорим за гибел, предшествана от над 400 закона на тогавашна Нацистка Германия ориентирани против евреите, които от 1933 година до 1945-а последователно, само че систематично лишават всички права и благосъстоятелност на евреите, трансформирайки ги от жители в изгнаници и най-после ги запращат в газовите камери и пещите – закононарушение без аналог в мащабите си и безчовечие в най-новата ни история.
На 1 ноември 2005 година Генералната асамблея на Организация на обединените нации приема резолюция 60/7, с която официализира 27-ми януари като Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста, който ние означаваме и през днешния ден.
Днес повече от всеки различен ден в календара би трябвало да бъдем малко по-смирени, с цел да си спомним за имената и лицата на тези повече от 6 милиона мъже, дами и деца, чийто живот принудително и срещу всички Божии закони е убит, единствено заради една причина – тъй като са били родени евреи.
Разбра се, днешната дата има и един доста по-дълбок смисъл, за което можем да благодарим на бащите на тази резолюция на Организация на обединените нации. Запазването на паметта на закононарушенията против човечеството е единственият път към недопускането на нови такива. Както споделя оживелия като дете в лагерите на гибелта Ели Визел: „ Да забравим жертвите е еднакво на това да ги убием повторно “.
Уви, неналичието наизуст за жертвите на Холокоста в някои елементи на света доведе до още човеконенавистни философии, трансформирали се в политически режими и осъществили малко или повече същите репресии против личните си жители.
За наше страдание такива неща се случват и през днешния ден, до момента в който приказваме за света, в който живеем. Много страни и нации, които пренебрегват историческата памет, повтарят грозните неточности на историята. Като етнически българин и български жител, със страдание означавам, че и нашата страна не е изключение. Т.нар. „ възродителен развой ” не умъртви физически другите български жители, само че се опита да умъртви душите им. Мнозина обаче, поради протеста си против насилствената асимилация, заплащат със живота си.
Не споделям това, с цел да упреквам някого или да посочвам с пръст, тъй като ние през днешния ден имаме шанса да носим паметта от нашите родители. Наша отговорност е нашите деца да помнят всичко това – Холокоста и всички грозни прояви на безчовечен философии. Защото, в случай че ние не им оставим в завещание същата тази памет, те между тях могат да се опитат да създадат същото, което е направено и преди 80 години.
Винаги заемайте страна, постоянно! Неутралитетът и безразличието са в интерес на насилника, в никакъв случай на жертвата. Мълчанието предизвиква мъчителите, в никакъв случай измъчваните.
Ние помним. Никога повече!
Днес повече от всеки различен ден в календара би трябвало да бъдем малко по-смирени, с цел да си спомним за имената и лицата на тези повече от 6 милиона мъже, дами и деца, чийто живот принудително и срещу всички Божии закони е убит, единствено заради една причина – тъй като са били родени евреи, съобщи Анастасов. И прикани: „ Винаги заемайте страна, постоянно! Неутралитетът и безразличието са в интерес на насилника, в никакъв случай на жертвата. Мълчанието предизвиква мъчителите, в никакъв случай измъчваните. ”.
Ето цялата декларация на ПГ на Движение за права и свободи, прочетена от зам.-председателя на Движението Станислав Анастасов:
27 януари е дата, която заема изключително място в календара ни. На тази дата през 1945-а към 9 часа сутринта съюзническите войски влизат в концентрационния лагер Аушфиц, един от доста добре познатите ни през днешния ден лагери на гибелта. Когато съдружниците влизат в лагера, те намират там 7000 дами, мъже и деца, които са единствено на една крачка от гибелта.
Между 1941-а и 1945-а година други 6 милиона евреи и над 800 000 роми, славяни и немци в неравностойно положение и с друга полова ориентировка, неуместни политици и членове на съпротивата нямат този шанс и биват обществено обозначени и дамгосани, преследвани и най-после принудително превозени и убити от една стройно проведена машина за гибел, която статистически документира всеки принудително лишен живот без капка състрадание или благосклонност.
Говорим за гибел, предшествана от над 400 закона на тогавашна Нацистка Германия ориентирани против евреите, които от 1933 година до 1945-а последователно, само че систематично лишават всички права и благосъстоятелност на евреите, трансформирайки ги от жители в изгнаници и най-после ги запращат в газовите камери и пещите – закононарушение без аналог в мащабите си и безчовечие в най-новата ни история.
На 1 ноември 2005 година Генералната асамблея на Организация на обединените нации приема резолюция 60/7, с която официализира 27-ми януари като Международния ден за възпоменание на жертвите на Холокоста, който ние означаваме и през днешния ден.
Днес повече от всеки различен ден в календара би трябвало да бъдем малко по-смирени, с цел да си спомним за имената и лицата на тези повече от 6 милиона мъже, дами и деца, чийто живот принудително и срещу всички Божии закони е убит, единствено заради една причина – тъй като са били родени евреи.
Разбра се, днешната дата има и един доста по-дълбок смисъл, за което можем да благодарим на бащите на тази резолюция на Организация на обединените нации. Запазването на паметта на закононарушенията против човечеството е единственият път към недопускането на нови такива. Както споделя оживелия като дете в лагерите на гибелта Ели Визел: „ Да забравим жертвите е еднакво на това да ги убием повторно “.
Уви, неналичието наизуст за жертвите на Холокоста в някои елементи на света доведе до още човеконенавистни философии, трансформирали се в политически режими и осъществили малко или повече същите репресии против личните си жители.
За наше страдание такива неща се случват и през днешния ден, до момента в който приказваме за света, в който живеем. Много страни и нации, които пренебрегват историческата памет, повтарят грозните неточности на историята. Като етнически българин и български жител, със страдание означавам, че и нашата страна не е изключение. Т.нар. „ възродителен развой ” не умъртви физически другите български жители, само че се опита да умъртви душите им. Мнозина обаче, поради протеста си против насилствената асимилация, заплащат със живота си.
Не споделям това, с цел да упреквам някого или да посочвам с пръст, тъй като ние през днешния ден имаме шанса да носим паметта от нашите родители. Наша отговорност е нашите деца да помнят всичко това – Холокоста и всички грозни прояви на безчовечен философии. Защото, в случай че ние не им оставим в завещание същата тази памет, те между тях могат да се опитат да създадат същото, което е направено и преди 80 години.
Винаги заемайте страна, постоянно! Неутралитетът и безразличието са в интерес на насилника, в никакъв случай на жертвата. Мълчанието предизвиква мъчителите, в никакъв случай измъчваните.
Ние помним. Никога повече!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ